Слово за изложбата на Йото Методиев в галерия “АРТ ФЕЯ”
20.09.2008 – 04.10.2008 г.
Уважаеми дами и господа,
Тази вечер сме се събрали в гостоприемната за българското изкуство галерия “АРТ ФЕЯ” на изложбата от акварели на художника Йото Методиев. Като казах “АРТ ФЕЯ”, всъщност не е ли изкуството една добра фея, която ни погалва с вълшебната си пръчица и прави сивото ни ежеднение по-цветно, по-красиво, по смислено. Не сбъдва ли изкуството нашите желания, мечти и сънища чрез думи, музика и багри? Но извън приказната си страна, зад всеки художествен факт се крие упорития труд на твореца, който колкото повече остава незабелязан за публиката, толкова повече творецът си е свършил добре работата.
Йото Методиев върви по своя творчески път скромно и без излишна показност. Роден в с. Долни Луковит, Плевенско. През 1965 г. завършва графика в Художествената академия при професорите Веселин Стайков и Евтим Томов, едни от колосите на българското графично изкуство. Дълги години работи в Студиото на военните художници, участва в общи художествени изложби и прави самостоятелна изложба през 1977 г. в ЦДНА, Плевен и Севлиево.
Акварелите на Йото Методиев се възприемат като абсолютно завършени картини, изградени с плътни багри, без излишни технически еквилибристики. В тях няма да открием прилики с големите имена на българския акварел. Подобно на големите пейзажисти Левитан и Шишкин художникът търси в природата идеалния мотив, който да вдъхва у човека чувство за умиротворение и радост. Едно от хубавите качества на твореца е умението му да пресъздава двете най-трудни за отразяване природни явления – светлината и въздуха. А те присъстват осезаемо в неговите платна. Така зиме и лете, природният мотив живее своя неуловим живот чрез майсторството на неговата четка, през неговия поглед и талант.
След Ван Гог не знам каква смелост трябва да има художникът да нарисува слънчогледи, но Йото Методиев има и рисува “своите” слънчогледи. Рисува своя натюрморт, в който присътват българските ябълки и плетени кошници, които носят аромата на детството и миналото на родния край. Рисува портрети на хора които познава, и на хора които не познава – като иконата на съвременното кино Брат Пит.
Надявам се тази вечер всеки един от нас да открие нещо съкровенно за себе си, което да отнесе като спомен от тази изложба и когато му е трудно и сиво ежедневието да усети на рамото си невидимата пръчица на добрата фея от приказката, наречена изкуство.
Благодаря за вниманието, на добър част на изложбата!
Яна Орлинова, изкуствовед
20 септември 2008 г.
