Изложба на Йото Методиев

Слово за изложбата на Йото Методиев в галерия “АРТ ФЕЯ”
20.09.2008 – 04.10.2008 г.

Уважаеми дами и господа,

Тази вечер сме се събрали в гостоприемната за българското изкуство галерия “АРТ ФЕЯ” на изложбата от акварели на художника Йото Методиев. Като казах “АРТ ФЕЯ”, всъщност не е ли изкуството една добра фея, която ни погалва с вълшебната си пръчица и прави сивото ни ежеднение по-цветно, по-красиво, по смислено. Не сбъдва ли изкуството нашите желания, мечти и сънища чрез думи, музика и багри? Но извън приказната си страна, зад всеки художествен факт се крие упорития труд на твореца, който колкото повече остава незабелязан за публиката, толкова повече творецът си е свършил добре работата.

This SimpleViewer gallery requires Macromedia Flash. Please open this post in your browser or get Macromedia Flash here.
This is a WPSimpleViewerGallery

Йото Методиев върви по своя творчески път скромно и без излишна показност. Роден в с. Долни Луковит, Плевенско. През 1965 г. завършва графика в Художествената академия при професорите Веселин Стайков и Евтим Томов, едни от колосите на българското графично изкуство. Дълги години работи в Студиото на военните художници, участва в общи художествени изложби и прави самостоятелна изложба през 1977 г. в ЦДНА, Плевен и Севлиево.

Акварелите на Йото Методиев се възприемат като абсолютно завършени картини, изградени с плътни багри, без излишни технически еквилибристики. В тях няма да открием прилики с големите имена на българския акварел. Подобно на големите пейзажисти Левитан и Шишкин художникът търси в природата идеалния мотив, който да вдъхва у човека чувство за умиротворение и радост. Едно от хубавите качества на твореца е умението му да пресъздава двете най-трудни за отразяване природни явления – светлината и въздуха. А те присъстват осезаемо в неговите платна. Така зиме и лете, природният мотив живее своя неуловим живот чрез майсторството на неговата четка, през неговия поглед и талант.

След Ван Гог не знам каква смелост трябва да има художникът да нарисува слънчогледи, но Йото Методиев има и рисува “своите” слънчогледи. Рисува своя натюрморт, в който присътват българските ябълки и плетени кошници, които носят аромата на детството и миналото на родния край. Рисува портрети на хора които познава, и на хора които не познава – като иконата на съвременното кино Брат Пит.

Надявам се тази вечер всеки един от нас да открие нещо съкровенно за себе си, което да отнесе като спомен от тази изложба и когато му е трудно и сиво ежедневието да усети на рамото си невидимата пръчица на добрата фея от приказката, наречена изкуство.

Благодаря за вниманието , на добър част на изложбата!

Яна Орлинова, изкуствовед
20 септември 2008 г